Първият светофар в света
6-метрово чудовище се издига по средата на пътя, сред Бридж Стрийт и Грейт Джордж Стрийт в Лондон.
Построена от инженери, проектирана от железопътен шеф и утвърдена от Парламента, структурата има толкоз сериозна цел за времето си, колкото чудноват е и външния й тип: да защищити пешеходците от движещите се файтони и да защищити улиците пред Сградите на Народното събрание от тапи и тапи. На 9 декември 1868 година Лондон става първият град, който има светофар.
Днес това съоръжение едва ли ще бъде разпознато защо служи. Защото в съпоставяне със актуалните светофари на всеки ъгъл, тази лампа е архитектурен театър. „ Готическата ламперия в основата поддържа куха чугунена колона, боядисана в зелено и облечена с позлата, която най-отгоре приключва с дебела железна намотка, обхваната в горната част от листа, които изглежда поникват към осмоъгълна кутия, в която са лампите “, написа Джеймс Уинтър в London’s Teeming Streets.
Въпреки крещящия си дизайн, лампата е знамение и вестниците увенчават триумфа й, а инженерите предвиждат сходни да се появят на всяка улица с съпътстващ ги служител на реда, който да ги ръководи.
Лондон, 1886
Лондон от 19 век е рисково място за пътуващите. Средновековният град е издигнат по направления, които следват река Темза, а Индустриалната гражданска война довежда повече служащи и конски каруци от всеки път до момента по тесните пътища. Когато през 1803 година една карета се поврежда и провокира запушване по основната пътна артерия, известна като Странд, двама мъже и жена се оказват заклещени между каруците за въглища и смачкани до гибел. През 1811 година Лондонският мост приема за един ден 90 000 пешеходци, 5500 транспортни средства и 764 коня. И този потоп от хора единствено пораства. Към 1850 година към 27 000 пътуващи всекидневно влизат в града от прилежащите градове като те съставляват единствено 1/10 от общия брой служащи, множеството от които идват пешком или омнибус (голяма карета, теглена от коне).
„ Трафикът зашеметява посетителите на града “, написа Джери Уайт в „ London in the Nineteenth Century “. „ В Уест Енд шумът – съгласно френско-американския странник Луис Симонд – е един тип отмерено бучене и люлеене, сходно на това, което се изпитва в огромна мелница с 50 чифта камъни. “
Един екскурзиант разяснява голямото скупчване от транспортни средства. Друг означи, че придворните седят в каретите си, облечени в изискани облекла и хапват бисквити, до момента в който чакат края на дългата „ блокировка на придвижването “. Според историка Джудит Фландърс, „ Естеството на конния превоз допуска, че някои забавяния са неизбежни. “ Както тя написа в The Victorian City: Everyday Life in Dickens ’London, „ Бяха направени проекти за усъвършенстване. И преправени. И по-късно още веднъж преправени. “ Междувременно приблизително трима или четирима души умират при улични произшествия всяка седмица.
Липсата на правила за придвижване единствено усложнява казуса. Всяка улица има разнообразни правила за това по какъв начин би трябвало да минават хората по нея и даже тогава тези правила рядко се съблюдават. Но железопътният управител Джон Пийк Найт има допустимо решение. Найт към този момент бе оставил своята диря, що се отнася до сигурността на релсовия превоз – той е първият, който поръчва вагоните да бъдат осветени с електричество, и е измежду първите, които конфигурират сигнализация (звънчета, вързани с връв), която разрешават на пасажерите да накарат кондукторите да спрат влака. През 1865 година той предлага да се употребява семафорен сигнал по улиците в Лондон, моделиран по правилото, който към този момент се употребява на железопътните линии. Стълбът ще включва две червени ръце, спуснати, когато придвижването може да се минава свободно, и вдигнати, с цел да предупредят водачите да спрат и да разрешат на пешеходците да преминат.
Железопътен семафор
Идеята бързо минава от столичната полиция към Народното събрание и до 1868 година е утвърдена. Полицейският комисар Ричард Мейн отпечата 10 000 брошури и ги популяризира из града, с цел да предизвести водачите и пешеходците за новата смяна. Трафикът ще употребява семафорите денем и алените и зелените газови лампи през нощта, като всички те се управляват от чиновник – въпреки че дали полицейските чиновници имат в действителност пълномощието да лимитират водачите по какъвто и да е метод, е на тематика за разискване сама по себе си.
Но когато лампата е сложена, водачите изненадващо я следват. „ Редовните водачи са много и в много непредвидена степен следват сигналите, без значение дали безусловно стопират ли единствено понижават скоростта “, отбелязва Illustrated Times при започване на 1869 година The South London Chronicle пък оповестява: „ Ако упованията на изобретателя се осъществят, подобни съоръжения безспорно ще бъдат бързо издигнати в доста други елементи на мегаполиса. “
Уинтър отбелязва, че индивидът, донесъл уличната лампа в Лондон, е изключително възхитен. „ Найт, удовлетворен от очевидния си триумф, скоро предсказва, че сигнализацията му ще се появи на Флит Стрийт и други значими кръстовища. “
